Правнукът на Стоян Комитата стана опълченец
Стоян Минчев Брайков - хъш, поборник, опълченец, е останал в паметта на каравеловци като Стоян Комитата. Бившият военнослужещ е негов правнук. Прякорът на прародител му станал фамилно име на три генерации мъже от рода и това кара Петко да изпитва особена горделивост и самопризнание. А като се изключи че има мустаци като на бележития си прародител, Петко счита, че носи и парченце от духа му.
За Стоян Минчев-Комитата е писано в историята на Каравелово, има доста мемоари, които се предават към този момент три генерации. С течение на годините останахме малко тези, които сме ги запомнили. Затова започнах да си ги протоколирам и класифицирам, изключително в този момент, в дългите зимни вечери, споделя Петко Комитов.
Прадядо му Стоян е роден в тогавашното село Герлери, по-късно прекръстено на Мали Богдан, което пък в този момент е част от Каравелово. Според някои сведения се родил към 1850 година. Знае се, че е починал на 86-годишна възраст през 1936-а. Започнал своя избухлив живот от ранна младост и бил недолюбван от турците. Бил още дребен, когато брат му Неделчо избягал от селото и станал харамия, бунтовник. Никой не знае какво се е случило с него, но явно дядо Стоян, по-малкият брат, е вземал образец от батко си.
По това време край Герлери имало турски чифлик. Местните хора се събирали - и чествали дружно, и се нападали постоянно. На един празник турците правели нормалните битки и провокирали Стоян да се бори с едно турче. Бил мощен и здрав, имал умения на герой, метнал турчето и го повалил.Това накарало локалните турци, двама бабаити, досущ като Вазовите герои от „ Под игото ” Топал Хасан и Емексиз Пехливан, да побеснеят. Те взели да дебнат Стоян, може би месец и нещо мъчили да го сгащят изненадващо, но не съумели. И като не могли, почнали да си отмъщават: насекли каруцата на фамилията, простреляли прасето...
Стоян обаче, вместо да се крие, решил той да ги заварди. Бил на Стряма, пасъл конете, видял ги под едно дърво, били полегнали на сянка да поспят. Грабнал една гьостерица и ги претрепал. А оттам хванал пътя и липсващ. Стигнал до Ямболско, там хайдутувал с едни като него - млади и неопитни. Подгонили го и той избягал в Румъния, станал хъш. И когато Ботев започнал да събира хора за четата си, Стоян отишъл да се запише. Дали се срещат, или не, не се знае, само че съгласно преданието Ботев открито му отказал да го вземе с думите: „ Малък си още, дори нямаш мустаци ”.
Когато се афишира Руско-турската война и стартира да се събира Опълчението, Стоян е от първите, записва се във Втора тайфа с пълководец майор Куртянов.
Има непокътнат документ от тези паметни събития с подписа на командира. Оригиналът е в Историческия музей в Пловдив. В този документ написа, че Стоян Минчев е воювал във Втора опълченска тайфа на Шипка и Шейново, разказан е срокът на службата. Уволнил се по лично предпочитание след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Няколко години по-късно Стоян Комитата отново се захванал с комитетска активност. Казвал: „ Трябва да събираме България, да водиме война за България ”, с една дума стягали Съединението.
Стоян почнал да приготвя младите момчета от селото за военна работа. Зарязал всичко, ходел постоянно до Пловдив и София. Изцяло се посветил на подготовката и образованието на младежи на военно дело - да боравят с оръжие, да се борят. Руснаците им били оставили пушки за прилагане от популацията и нормално неделен ден, преди обедното хоро, на селския площад се събирали младите момчета и започвали физическа, строева, огнева подготовка. Селото се събирало да ги гледа. Деца, дами, старци се натрупали като на спектакъл.
Дали са ходили към Пловдив в дните на Съединението, никой не е разказвал, не се е запазил спомен. Ала се знае сигурно, че в Сръбско-българската война Стоян не е взел участие. Останал в селото, основал семейство, занимавал се със земеделие. Ала събирал и ветерани като него и отивали там, където има войскова част да предават опит, спомня си Петко.
Когато стартира Балканската война, Стоян Комитата е бил към този момент над 60 години. При този спомен постоянно настръхвам, дядо го разказваше. Дойде си, вика, беше доста разчувствуван. Започна да си стяга торбата, облеклата, подготви си пушката, цървули, навуща, черги. Сутринта стана, впрегна воловете и отпътува в обоза на армията. Все ми се коства, че нося неговия ген. И като виждам фотосите, и като усещам духа му, който разказват спомените. Няма метод да не нося нещо, генът би трябвало някъде да се прояви, споделя Петко Комитов.
Аз усещам в себе си духа на опълченците, на мъжете, които са отивали на война в името на България. И чувствам, че хората ме одобряват като потомък на тези хора. Това е доста скъпо за мен. Сякаш съм и придобил някакви негови качества, необикновено чувство е. Това е непримиримостта към насилието, към неправдата, към лицемерието и лъжата, споделя правнукът на опълченеца Стоян Комитата.
Веднъж в годината той препрочита „ Под игото ”. А по два пъти върви на връх Шипка.
Използвали единствено щиковете
Едно от нещата, които прародител ми е разказвал е, че опълченците не са имали оръжие, пушките им били остарели, употребявали са единствено щиковете. Паднел ли някой турчин погубен, грабвали веднага оръжието му. Това, което са претърпели тези млади мъже край Стара Загора, Шейново и Шипка, за нас е неясно. Показали са невероятна смелост и подвиг, възхищава се Петко Комитов.
Потомъкът: Пуснал съм си комитски мустак
Освен прародител ми Стоян Комитата и аз, никой различен мъж в рода няма мустаци. Оставил съм го по-голям, като комитския на прародител ми. Обаче все женска челяд се ражда в рода ни. Добре че щерка ми, като се омъжи, запази и нашата фамилия - с тире, радва се Петко.
За Стоян Минчев-Комитата е писано в историята на Каравелово, има доста мемоари, които се предават към този момент три генерации. С течение на годините останахме малко тези, които сме ги запомнили. Затова започнах да си ги протоколирам и класифицирам, изключително в този момент, в дългите зимни вечери, споделя Петко Комитов.
Прадядо му Стоян е роден в тогавашното село Герлери, по-късно прекръстено на Мали Богдан, което пък в този момент е част от Каравелово. Според някои сведения се родил към 1850 година. Знае се, че е починал на 86-годишна възраст през 1936-а. Започнал своя избухлив живот от ранна младост и бил недолюбван от турците. Бил още дребен, когато брат му Неделчо избягал от селото и станал харамия, бунтовник. Никой не знае какво се е случило с него, но явно дядо Стоян, по-малкият брат, е вземал образец от батко си.
По това време край Герлери имало турски чифлик. Местните хора се събирали - и чествали дружно, и се нападали постоянно. На един празник турците правели нормалните битки и провокирали Стоян да се бори с едно турче. Бил мощен и здрав, имал умения на герой, метнал турчето и го повалил.Това накарало локалните турци, двама бабаити, досущ като Вазовите герои от „ Под игото ” Топал Хасан и Емексиз Пехливан, да побеснеят. Те взели да дебнат Стоян, може би месец и нещо мъчили да го сгащят изненадващо, но не съумели. И като не могли, почнали да си отмъщават: насекли каруцата на фамилията, простреляли прасето...
Стоян обаче, вместо да се крие, решил той да ги заварди. Бил на Стряма, пасъл конете, видял ги под едно дърво, били полегнали на сянка да поспят. Грабнал една гьостерица и ги претрепал. А оттам хванал пътя и липсващ. Стигнал до Ямболско, там хайдутувал с едни като него - млади и неопитни. Подгонили го и той избягал в Румъния, станал хъш. И когато Ботев започнал да събира хора за четата си, Стоян отишъл да се запише. Дали се срещат, или не, не се знае, само че съгласно преданието Ботев открито му отказал да го вземе с думите: „ Малък си още, дори нямаш мустаци ”.
Когато се афишира Руско-турската война и стартира да се събира Опълчението, Стоян е от първите, записва се във Втора тайфа с пълководец майор Куртянов.
Има непокътнат документ от тези паметни събития с подписа на командира. Оригиналът е в Историческия музей в Пловдив. В този документ написа, че Стоян Минчев е воювал във Втора опълченска тайфа на Шипка и Шейново, разказан е срокът на службата. Уволнил се по лично предпочитание след боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
Няколко години по-късно Стоян Комитата отново се захванал с комитетска активност. Казвал: „ Трябва да събираме България, да водиме война за България ”, с една дума стягали Съединението.
Стоян почнал да приготвя младите момчета от селото за военна работа. Зарязал всичко, ходел постоянно до Пловдив и София. Изцяло се посветил на подготовката и образованието на младежи на военно дело - да боравят с оръжие, да се борят. Руснаците им били оставили пушки за прилагане от популацията и нормално неделен ден, преди обедното хоро, на селския площад се събирали младите момчета и започвали физическа, строева, огнева подготовка. Селото се събирало да ги гледа. Деца, дами, старци се натрупали като на спектакъл.
Дали са ходили към Пловдив в дните на Съединението, никой не е разказвал, не се е запазил спомен. Ала се знае сигурно, че в Сръбско-българската война Стоян не е взел участие. Останал в селото, основал семейство, занимавал се със земеделие. Ала събирал и ветерани като него и отивали там, където има войскова част да предават опит, спомня си Петко.
Когато стартира Балканската война, Стоян Комитата е бил към този момент над 60 години. При този спомен постоянно настръхвам, дядо го разказваше. Дойде си, вика, беше доста разчувствуван. Започна да си стяга торбата, облеклата, подготви си пушката, цървули, навуща, черги. Сутринта стана, впрегна воловете и отпътува в обоза на армията. Все ми се коства, че нося неговия ген. И като виждам фотосите, и като усещам духа му, който разказват спомените. Няма метод да не нося нещо, генът би трябвало някъде да се прояви, споделя Петко Комитов.
Аз усещам в себе си духа на опълченците, на мъжете, които са отивали на война в името на България. И чувствам, че хората ме одобряват като потомък на тези хора. Това е доста скъпо за мен. Сякаш съм и придобил някакви негови качества, необикновено чувство е. Това е непримиримостта към насилието, към неправдата, към лицемерието и лъжата, споделя правнукът на опълченеца Стоян Комитата.
Веднъж в годината той препрочита „ Под игото ”. А по два пъти върви на връх Шипка.
Използвали единствено щиковете
Едно от нещата, които прародител ми е разказвал е, че опълченците не са имали оръжие, пушките им били остарели, употребявали са единствено щиковете. Паднел ли някой турчин погубен, грабвали веднага оръжието му. Това, което са претърпели тези млади мъже край Стара Загора, Шейново и Шипка, за нас е неясно. Показали са невероятна смелост и подвиг, възхищава се Петко Комитов.
Потомъкът: Пуснал съм си комитски мустак
Освен прародител ми Стоян Комитата и аз, никой различен мъж в рода няма мустаци. Оставил съм го по-голям, като комитския на прародител ми. Обаче все женска челяд се ражда в рода ни. Добре че щерка ми, като се омъжи, запази и нашата фамилия - с тире, радва се Петко.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ